петък, 10 август 2018 г.

Легални ли са казината с крупие на живо в Европа

 легално онлайн казино

Страните, които са членове на Европейския съюз, и тези, които членуват в Европейското Икономическо Общество, трябва да спазват правилата на Договора на Европейските общества. Спазването на тези правила се съблюдава от изпълнителния орган на ЕС, а именно Европейската комисия (наричана за кратко Комисията) и са решенията се вземат от Европейския съд. Както е известно, членки на ЕС са Австрия, Кипър, Естония, Германия, Ирландия, Белгия, Чехия, Финландия, Гърция, Литва, България, Дания, Франция, Унгария, Латвия, Словакия, Швеция, Словения, Обединеното кралство, Испания, Италия, Люксембург, Полша, Малта, Холандия, Португалия и Румъния. Същите тези страни членуват в Европейското икономическо общество, като в него са включени още Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария.

Една от ключовите разпоредби на Договора е член 49, който се занимава с проблемите на онлайн хазарта и се отнася до свободата на членовете на ЕИО да предоставят услугите си на всички членки на ЕИО. Той заявява, че:
„В мрежата на разпоредбите, посочени по-долу, ограничения на свободата да се предоставят услуги в Обществото са забранени...“

Тази разпоредба на Договора е била включена като предпазна мярка срещу защитни мерки от членове на ЕИО и за да окуражи трансграничното предоставяне на услуги. В случай, че член на ЕИО издаде закон, забраняващ достъп на гражданите до услуга, предоставена от провайдър от чужбина (например, намиращ се в друга страна член на ЕИО) и същата тази услуга може да бъде предоставена от местни провайдъри, това е ясно нарушение на Договора.
Тази ситуация трябва да бъде разграничена от случая, в който една страна член на ЕИО е приела закон, забраняващ на гражданите достъп до определена услуга, без значение дали е предоставена от местни или чуждестранни провайдъри. Тук няма елемент на защита от закона и, следователно, няма нарушаване на Договора. Нищо в Договора не пречи на една страна член да забрани определена услуга на всякакво основание, стига законът да не ощетява чуждестранен провайдър за сметка на местни оператори.

Комисията и Съдът категорично са пояснили, че тази свобода за предоставяне на улуги според Договора се прилага и към онлайн хазартните услуги, както и към другите услуги. Като последица, дори ако един член на ЕИО легално е санкционирал местните онлайн хазартни услуги, не може да приеме закони, забраняващи предоставянето на подобни онлайн хазартни услуги на жителите на страната от оператори, намиращи се в други страни-членки на ЕИО.
Когато законът на един ЕИО член е в нарушение на Договора, той е ефективно нелегален и, следователно, лесен за оспорване от засегнатите страни. Освен че е действително неефективен, законът може да стане обект на процедура за нарушение от страна на Комисията.

През 2008 комитетът на Европейския парламент удобно обобщи следната информация по отношение на онлайн казината:
Активно го позволяват – Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Италия, Латвия, Малта, Словакия, Швеция, Обединеното кралство;
Пасивно го позволяват – Ирландия, Естония, Кипър, България, Полша, Люксембург, Португалия, Испания, Унгария;
Активно го забраняват – Гърция, Чехия, Германия, Румъния;
Пасивно го забраняват – Литва, Холандия, Словения.

От тогава насам единственото, което се е променило в този списък, е че Испания и Португалия попадат в категорията „Активно го позволяват“ и регулираните им пазари нарастват и се развиват.

0 коментара:

Публикуване на коментар